Димитър Калбуров: Никога не казвай на една жена какво ще й хареса и какво – не
Заедно с нашите другари от New Bloom Winery решихме да поканим на чаша вино един от най-желаните мъже и най-харесвани у нас млади писатели. Това е Димитър Калбуров. Срещата ни беше в ресторант Spaggo в Сердика Център. Сипваме си добре изстудено PIXELS Совиньон блан 2016 година и започваме прям диалог за приказките, които Димитър споделя, за романтиката в епохата на нацепените батки, за дамите. Ако не сте чели „ Мамка му “ или „ Помниш ли “, съветваме ви да го извършите. Или просто разгледайте почитател страницата му. А ето го и него във всичките му 1,90 см.
Митко, споделят, че същинският български мъж не пие вино, още по-малко чете книги, а напълно изключено е да ги написа. По тези критерии въобще не се вписваш в имиджа на „ мачо “. Това тормози ли те?
За мен персонално концепцията за „ мачо “ в наши дни е напълно сбъркана. Живеем във време, където за „ мачовци “ се броят нацепените батки, които желаят да са основни герои в сериала „ Под прикритие “. Така че въобще не усещам нужда да бъда „ мачо “. Съвсем други неща вършат един мъж същински мъж. Например да си държи на думата, да е виновен, да е честен към приятелите си, към дамата до себе си, към всички.
След две книги и над 93 000 почитатели във Facebook чувстваш ли се прочут?
Много е прелестно да имаш огромна публика, защото с изключение на всичко останало, това ме стимулира не просто да пиша, само че и да се старая да не тъпча на едно място, а да подвигам равнището. Иначе да, случва ми се да ме разпознават и е готино. Наскоро дори в Созопол с мен се свърза едно момче с молба да създадем изненада на негова другарка. Докато вървяхме към уговорената среща, ни спря друго момиче. Виждайки, че държа книгата „ Мамка му “, подмятна: „ Много е яка. Ще ти хареса “. Това е един от тези кино моменти, в които казваш: „ Всъщност аз съм я написал “. Прекрасно е да се случват такива неща – да виждаш, че хората четат, без значение дали аз съм създателят.
Каква част от историите, които си разказал в Пощенска кутия за приказки, са твои персонални прекарвания?
Почти никаква. Чувствам, че е много по-предизвикателно да създадеш смислена история и забавни герои. Само един от разказите ми е от персонално прекарване, включващо напиване с водка и ракия, пренощуване в непознато легло и така нататък Реалната история бе много по-срамна от тази, която описах в Кутията за мръсни приказки.
Пишеш и лирика. В днешното общество на „ нацепени батки “ има ли още време за романтика – свещи, вечеря, хубаво вино?
Със сигурност има. Няма по какъв начин да пишеш сантиментални неща, в случай че не вярваш в тях. Никога не се получава, в случай че си кажеш „ през днешния ден сядам и ще напиша нещо доста готино “. Напротив – дори един от най-лайкваните ми стихове е написан за 10 минути.
Кога е по-лесно да пишеш – когато си благополучен или когато си трагичен?
Когато си трагичен, си с обострени сетива и внимание към съответната причина да се чувстваш по този начин. А когато си благополучен, сетивата ти са отворени за всичко и забелязваш детайлите, които другояче подминаваш. И двете сили са мощен мотор – щастието те отваря за това към теб, а нещастието те концентрира към съответна позиция.
В подтекста на слогана на виното, което пием – PIXELS, „ с внимание към всеки подробност “, кои са детайлите в твоя жанр на писане, на които доста държиш?
Стремя се да пиша откровено, без непотребни неща и да не се взимам прекомерно насериозно. Когато става въпрос за разкази – да е задоволително увлекателно, с цел да държи вниманието на публиката и да е смешно. Опитвам се да заобикалям използването на митологични персонажи като Митьо Пищова и така нататък Винаги съумяват да разсмеят публиката, само че с по този начин наречения cheap laugh, който в действителност не е с огромна креативна стойност.
Кое е съвременно в литературата през днешния ден?
Мисля, че сега поезията е някакъв тренд. Аз персонално не пиша стихове самоцелно. Случва ми се единствено когато би трябвало да изкарам някоя мощна страст от себе си, с цел да я запазя по някакъв метод. Ние, хората, имаме неповторимо умеене да забравяме. А красивите страсти би трябвало да остават. Един стих е сполучлив, когато чужд го прочете и си каже или че като че ли той го е писал, или че е писан особено за него. Доста постоянно си мисля, че точно по този начин се построява връзката сред артистите и аудиторията. Слушам ария и си споделям: „ Ей, този човек ме схваща, одобрявам го към този момент “.
Четеш ли други поети?
Не обичам да чета лирика. Във кино лентата на Уди Алън „ Полунощ в Париж “ основният воин, който е публицист, се връщаше обратно във времето и се срещна с Хемингуей. Помоли го да му прочете романа. Той отхвърли с думите: „ Ако е добър, ще усещам злоба, че не съм го написал аз. Ако е неприятен, ще ме подразни, тъй като ненавиждам кофти писане “. Изводът е „ в никакъв случай не искай мнението на публицист “.
От New Bloom Winery ни обясниха, че когато се дегустира вино, първо би трябвало да го оцениш на цвят, след това да го помиришеш и най-после да отпиеш… При дамите какви са стъпките за „ дегустация “?
Нещата са близки като при виното. Ние, мъжете, първо преценяме дамата на външен тип, а откакто стартира да приказва, дали е забавна връзката с нея. Както беше написано в един роман: „ Сексът е нещо доста хубаво, само че след тези 47 секунди би трябвало и да имате какво да си кажете “.
Кога да чакаме нова книга от теб и в стихове или в прозаичност ще бъде?
През есента. Надявам се октомври/ноември да е формалното показване. Ще е алманах с разкази да вземем за пример от вида „ Как да отворите гъзарско заведение? “, „ Как да си съвършеният мъж “, „ Какво не би трябвало да казваш на една жена “.
Какво не би трябвало да казваш на една жена?
Например „ Никога не й казвай какво ще й хареса и какво не “ – без значение дали отиваш да гледаш мач, на бира с другари или при любовницата си, наложително би трябвало да я поканиш упорито, тъй като без нея няма да е същото. И каквото и да е изречение, което приключва със „ тъй като си жена. “
С поддръжката на New Bloom Winery
Митко, споделят, че същинският български мъж не пие вино, още по-малко чете книги, а напълно изключено е да ги написа. По тези критерии въобще не се вписваш в имиджа на „ мачо “. Това тормози ли те?
За мен персонално концепцията за „ мачо “ в наши дни е напълно сбъркана. Живеем във време, където за „ мачовци “ се броят нацепените батки, които желаят да са основни герои в сериала „ Под прикритие “. Така че въобще не усещам нужда да бъда „ мачо “. Съвсем други неща вършат един мъж същински мъж. Например да си държи на думата, да е виновен, да е честен към приятелите си, към дамата до себе си, към всички.
След две книги и над 93 000 почитатели във Facebook чувстваш ли се прочут?
Много е прелестно да имаш огромна публика, защото с изключение на всичко останало, това ме стимулира не просто да пиша, само че и да се старая да не тъпча на едно място, а да подвигам равнището. Иначе да, случва ми се да ме разпознават и е готино. Наскоро дори в Созопол с мен се свърза едно момче с молба да създадем изненада на негова другарка. Докато вървяхме към уговорената среща, ни спря друго момиче. Виждайки, че държа книгата „ Мамка му “, подмятна: „ Много е яка. Ще ти хареса “. Това е един от тези кино моменти, в които казваш: „ Всъщност аз съм я написал “. Прекрасно е да се случват такива неща – да виждаш, че хората четат, без значение дали аз съм създателят.
Каква част от историите, които си разказал в Пощенска кутия за приказки, са твои персонални прекарвания?
Почти никаква. Чувствам, че е много по-предизвикателно да създадеш смислена история и забавни герои. Само един от разказите ми е от персонално прекарване, включващо напиване с водка и ракия, пренощуване в непознато легло и така нататък Реалната история бе много по-срамна от тази, която описах в Кутията за мръсни приказки.
Пишеш и лирика. В днешното общество на „ нацепени батки “ има ли още време за романтика – свещи, вечеря, хубаво вино?
Със сигурност има. Няма по какъв начин да пишеш сантиментални неща, в случай че не вярваш в тях. Никога не се получава, в случай че си кажеш „ през днешния ден сядам и ще напиша нещо доста готино “. Напротив – дори един от най-лайкваните ми стихове е написан за 10 минути.
Кога е по-лесно да пишеш – когато си благополучен или когато си трагичен?
Когато си трагичен, си с обострени сетива и внимание към съответната причина да се чувстваш по този начин. А когато си благополучен, сетивата ти са отворени за всичко и забелязваш детайлите, които другояче подминаваш. И двете сили са мощен мотор – щастието те отваря за това към теб, а нещастието те концентрира към съответна позиция.
В подтекста на слогана на виното, което пием – PIXELS, „ с внимание към всеки подробност “, кои са детайлите в твоя жанр на писане, на които доста държиш?
Стремя се да пиша откровено, без непотребни неща и да не се взимам прекомерно насериозно. Когато става въпрос за разкази – да е задоволително увлекателно, с цел да държи вниманието на публиката и да е смешно. Опитвам се да заобикалям използването на митологични персонажи като Митьо Пищова и така нататък Винаги съумяват да разсмеят публиката, само че с по този начин наречения cheap laugh, който в действителност не е с огромна креативна стойност.
Кое е съвременно в литературата през днешния ден?
Мисля, че сега поезията е някакъв тренд. Аз персонално не пиша стихове самоцелно. Случва ми се единствено когато би трябвало да изкарам някоя мощна страст от себе си, с цел да я запазя по някакъв метод. Ние, хората, имаме неповторимо умеене да забравяме. А красивите страсти би трябвало да остават. Един стих е сполучлив, когато чужд го прочете и си каже или че като че ли той го е писал, или че е писан особено за него. Доста постоянно си мисля, че точно по този начин се построява връзката сред артистите и аудиторията. Слушам ария и си споделям: „ Ей, този човек ме схваща, одобрявам го към този момент “.
Четеш ли други поети?
Не обичам да чета лирика. Във кино лентата на Уди Алън „ Полунощ в Париж “ основният воин, който е публицист, се връщаше обратно във времето и се срещна с Хемингуей. Помоли го да му прочете романа. Той отхвърли с думите: „ Ако е добър, ще усещам злоба, че не съм го написал аз. Ако е неприятен, ще ме подразни, тъй като ненавиждам кофти писане “. Изводът е „ в никакъв случай не искай мнението на публицист “.
От New Bloom Winery ни обясниха, че когато се дегустира вино, първо би трябвало да го оцениш на цвят, след това да го помиришеш и най-после да отпиеш… При дамите какви са стъпките за „ дегустация “?
Нещата са близки като при виното. Ние, мъжете, първо преценяме дамата на външен тип, а откакто стартира да приказва, дали е забавна връзката с нея. Както беше написано в един роман: „ Сексът е нещо доста хубаво, само че след тези 47 секунди би трябвало и да имате какво да си кажете “.
Кога да чакаме нова книга от теб и в стихове или в прозаичност ще бъде?
През есента. Надявам се октомври/ноември да е формалното показване. Ще е алманах с разкази да вземем за пример от вида „ Как да отворите гъзарско заведение? “, „ Как да си съвършеният мъж “, „ Какво не би трябвало да казваш на една жена “.
Какво не би трябвало да казваш на една жена?
Например „ Никога не й казвай какво ще й хареса и какво не “ – без значение дали отиваш да гледаш мач, на бира с другари или при любовницата си, наложително би трябвало да я поканиш упорито, тъй като без нея няма да е същото. И каквото и да е изречение, което приключва със „ тъй като си жена. “
С поддръжката на New Bloom Winery
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ